Краят на илюзиите
Утре две илюзии ще загинат. Едната е, че законите в страната имат задължителен характер. Не е така, оказа се, че е препоръчителен. На ЕЦБ скоро й предстои да го разбере от първа ръка. Втората илюзия е, че ръководството на БНБ е надпартийно и независимо от изпълнителната власт. Изборът на ръководство говори друго, имената на избраните също. Лицето, което поддържа топли връзки и с президента, и с министър-председателя и дирижира в сянка назначаването на послушни парашутисти на ключови места, ще управлява валутния резерв на страната. За наша радост, все още не се използва пълният потенциал на съчетаването на тези две истини. За съжаление, в близките шест години не можем да се надяваме да влезем в ERM II.
Filed under: Политика | Leave a Comment
Роднина, милиционер
Преди известно време прочетох задочните репортажи на Георги Марков. Аналогиите между разказаното в тях и съвременния политически живот и култура бяха повече от плашещи. В много от случаите просто трябваше да се променят имената на героите или името на идеята (например комунизъм или социализъм) да се замени с евро-перспектива или друга евро-ориентирана дума. Няколкото десетилетия, които са изминали от събитията, описани от Марков, и съвременността сякаш не се бяха случили.
Един от тези ужасяващи аналози е кадруването или поставянето на наши хора на правилните места – от една страна за да им се осигури добър доход и статус в обществото, а от друга за да може да се използват за постигане на определени цели или, ако ситуацията го налага, да се жертват за запазване на ядрото. Отличителната характеристика на тези пионки е, че са склонни да загърбят мнението си на експерти (доколкото го имат) и безкритично да прокарват правилната партийна линия в звената, за които отговарят.
Може би (неформалната) политическа обвързаност на шефът на институцията Х към дадена партия е нещо, което се случва не само в България. При нас обаче, това води до компрометиране на редица институции, затруднена работа с чуждестранните партньори и пречки към определени икономически облаги за страната.
Примерът от миналата година, когато НСИ се сдоби с нов директор. Малко след това от института започнаха да публикуват експресни оценки за БВП. Добри или лоши, тези оценки очевидно неофициално се споделят с представители на изпълнителната власт много преди официално да се оповестят, което автоматично ги прави подходящи за политическа употреба (справка скорошни изказвания на министъра на икономиката), като в същото време не е ясно дали числата са такива, защото данните показват това или защото спад от 3.5% е по-добре от 5.5%.
БНБ е другата институция, където при боравене с данните човек трябва да има едно наум. Прост пример – ревизиите на данни от платежния баланс и по-специално тези за инвестициите в страната. Очевидно такива се налагат по редица причини и са нещо нормално. Рязка ревизия в посока нагоре (с почти 1/3 от неревизираната стойност) за данни от преди 2 години обаче говори за сериозни проблеми или най-малкото следва надлежно да се опишат причините за ревизията.
Проблемите с достоверността на статистиката, на база на която би трябвало да се предприемат макроикономически мерки обаче не са единствените. Сляпото следване на дадена политическа линия без да се проявява достатъчно гъвкавост или да се зачитат правилата на играта води до редица негативни последици за страната. Вече за всички е очевидно, че от ЕК не желаят да комуникират с настоящия министър на финансите и с настоящия министър на регионалното развитие, освен ако не се налага, както и че ръководството на БНБ не се радва на доверие от страна на ЕЦБ. Казано накратко, криза или не, при настоящото управление на страната няма да влезем в ERM II, а премахването на ограниченията върху европейските фондове е малко вероятно.
За съжаление, изгледите за промяна не са добри. Парламента така или иначе до няколко дни ще гласува назначаването на редица шефчета по агенции и институти, а ако се забърза, ще може да постави и правилните хора в БНБ. Предвид имената, които се спрягат за евентуални гуверньори на централната банка, е малко вероятно някой вътре в страната или европейските партньори да повярват в независимостта на тази институция от изпълнителната власт. Дори и при смяна на управляващото мнозинство на тези избори, заявките, които са дадени например в програмата на Синята коалиция, не говорят за смяна на модела на управление по отношение на човешкия ресурс.
Filed under: Политика | Leave a Comment
Кризисно напиване
В сегашната ситуация на икономическа криза правителства и централни банки по всякакъв начин се опитват да наливат пари в икономиката с надеждата, че банките ще започнат да кредитират реалния сектор, което от своя страна ще помогне за бързото измъкване от кризата. БНБ не прави изключение. От есента на миналата година започна постепенно да освобождава ликвидност в икономиката чрез промяна на минималните задължителни резерви, мерки, които бяха подкрепени и от харчовете на правителството. Това обаче не доведе до нарастване на частния кредит, който даже отбеляза лек спад през декември. Това също не е ситуация, уникална за нашата страна. Просто банките навсякъде са много предпазливи.
За да стимулират кредитния канал, от централната ни банка се канят да облекчат регулациите, касаещи рисковите експозиции и провизирането на кредитите. Подобни намерения бяха обявени от гуверньора още по Никулден и напоследък се тиражират отново в медиите от неговия съветник. Аз съм силно скептична дали подобни промени ще доведат до повишаване на склоността на банките да дават пари. В същото време обаче, това със сигурност ще доведе до формално подобряване на качеството на кредитните портфейли и де факто скриване на истинското състояние на активите на банките. В условията на криза, когато коректността на информацията е решаваща и се очаква повишаване на броя на фирмите с проблеми, действията на БНБ биха били като злоупотреба с евтин алкохол, без да се държи сметка за махмурлука на следващата сутрин.
Filed under: Парична политика | Leave a Comment
Кратки икономически
Световната криза, която вече не е само финансова, се дискутира доста напоследък – защо и как е започнала, кой е виновен, как да се измъкнем, какво да направим това да не се повтаря. В тази връзка попаднах на няколко интересни неща. Първото е публикация на ОИСР, в поредния брой на Financial Market Trends. По принцип достъпът е платен, въпреки че конкретната статия не е (линкът е към pdf файл) – The Current Financial Crises: Causes and Policy Issues на Adrian Blundell-Wignall, Paul Atkinson и Se Hoon Lee. В статията хората разказват тяхната теория за причините за финансовата криза, които според тях са както макроикономически, така и свързани с промяна на банковите регулации, но основно промяна на моделът на банкиране. Интересно и забавно написано четиво, особено в частта, където се дават примери с Northern Rock и UBS.
Второто нещо е на сайта на voxeu.org, които са започнали дебат за световната криза. Идеята е да се събират мнения на икономисти относно какво трябва да се направи, за да се оправят нещата. От сайта се надяват по този начин да се разшири и обогати дискусията и тя да придобие наистина глобален характер, както и инициативата да стане водещия форум по тази тема. Форумът има пет основни теми (Макроикономика, Институционални реформи, Финансова регулация, Развитие и Свободни пазари) като всяка тема е със свой модератор. Към момента има няколко доста интересни публикации, нивото е по-високо от това във вестник, но по-широко достъпно от това в специализираните издания.
Последното кратко икономическо нещо не е свързано с кризата. Наскоро ЕЦБ публикува изследване (линк към pdf файл) на тема Current account benchmarks for Central and Eastern Europe: a desperate search? на Michele Ca’Zorzi, Alexander Chudik и Alistair Dieppe. Както показва и заглавието, изследва се като каква трябва да ти е текущата сметка, за да се твърди, че си стабилен. Тъй като България е една от страните, включена в изследването, то това го прави доста интересно за всеки, който се чуди дали трябва да се притеснява от (поне) 24% дефицит или всичко си е в реда на нещата.
Filed under: Всичко останало | Leave a Comment
Проклятието на мола
През последните няколко години българската икономика акумулира съществени и увеличаващи се външни дисбаланси, които привличат вниманието на анализаторите и обикновено са в центъра на дискусиите за стабилност и устойчивост на икономиката. Анализът на външните дисбаланси обикновено протича по едни доста „технически“ начин. В повечето случаи властите (а и не само те) обясняват, че е очаквано да се наблюдават дефицити, дори когато износът расте с по-високи темпове от вноса, тъй като обемът на вноса е по-голям от този на износа. Това обяснение е вярно, поне дотолкова, доколкото не е грешно. Нека обаче избягаме от простата аритметика и потърсим едно по-фундаментално обяснение на наблюдаваните дефицити. Ако разгледаме дефицита по текущата сметка като индикатор за сериозни (и в известен смисъл задълбочаващи се) структурни проблеми в икономиката, то естествено е да се зададе въпросът къде се намира проблемът и на какво може да се дължи той.
След като говорим за външни дисбаланси, първият заподозрян е валутния курс. Какво ако левът е фиксиран на изключително грешно ниво, т.е. той е скъпа валута, което поощрява вноса? Какво ни казват данните – реалният валутен курс поскъпва постоянно след въвеждането на валутен борд, което противоречи на хипотезата, че валутата е надценена. Ако беше така, то реалния курс би се движил в другата посока. Освен това производителността на труда в страната е доста по-ниска от тази в основния търговски партньор (Европейския съюз). Това е вярно дори при цялата условност на понятието производителност на труда, което произтича от факта, че при него се използва остойностен показател (добавена стойност) и така сравнението може да се компрометира от съществени разлики в ценовите равнища. Но дори и ако за приближение за производителността се използва отношението на БВП по паритет на покупателната способност към заети, то производителността на труда в България е около 30% от тази в ЕС. При толкова ниска производителност е по-вероятно валутата на догонващата страна реално да поскъпва, а не обратното (това при презумцията, че има конвергенция). Изводът е, че май не валутния курс ни мъти водата и трябва да търсим друг заподозрян.
Съвсем до скоро дефицитът по текущата сметка се покриваше изцяло от преки чуждестранни инвестиции. Логиката беше, че (част от) парите, които идват тук, се използват за потребление от внос. Чудесно, но никой не коментираше, че съществените суми, отчетени в платежния баланс по някакъв начин не се отразяваха на инфлационните процеси вътре в страната. Инфлацията оставаше относително ниска (поне предвид милиардите, които влизаха в страната) и доколкото я имаше се движеше предимно от промяна на административните цени и шокове при храните в следствие на лоша реколта или климатични проблеми. Липсата на ефект върху инфлацията ни кара да проявим любопитство къде отиват тези пари. Парите, които идваха в страната (ПЧИ, финансиране чрез банковия сектор) се насочваха предимно към търговията и строителството – сектори, чиято дейност се реализира основно на вътрешния пазар, по същество не е експортно ориентирана, но създава търсене на вносни продукти. Това е сериозен структурен проблем за икономика, чиито режим на работа зависи съществено от способността и да акумулира чужда валута (тъй като имаме валутен борд) и застрашава случването на хубави неща като устойчив дългосрочен икономически растеж.
Запленени от броя на нулите в идващите пари, властите в страната се хвалеха с всеки нов оповестен проект за изграждането на търговски център. Експортната стратегия, която министерство на икономиката периодично размахва в медиите, общо взето си остава на ниво новина от вчерашния вестник. Проблеми нямаше, всичко беше чудесно, предвиждаше се парите да продължат да идват по същия начин за неопределен период от време. Но през последните месеци външните потоци доста намаляха, а в някои сектори предполагам даже са спрели. Как реагира правителството на кризата? Увеличава инвестициите в инфраструктурни проекти и строителство. Предвидени са (отново) мерки и за подпомагане на експорта и квалификация на работната сила, но предвид пределно общото им звучене е най-вероятно те да останат (отново) мерки на хартия. В условията на вероятно рязко забавяне на вътрешното търсене повишаване на разходите на правителството е добре дошло. Доколко ефективо, прозрачно и законосъобразно ще се случи това в България е отделен въпрос. Проблемът не е и че парите ще бъдат похарчени за строителство, а че не се правят реални оценки за икономическите проблеми в страната. Липсват сериозни дискусии по темата имаме ли проблем, не дай си боже структурен, като най-често срещаният аргумент е, че всичко ни е наред. Нещо повече, прокрадват се мнения за благоприятен ефект от кризата, който се изразява в бързо стопяване на дефицита по текущата сметка. Последният път, когато структурен проблем се решаваше чрез криза беше преди 11-12 години и се съмнявам, че някой иска да повтори упражнението.
Filed under: Дългосрочно развитие, Политика | Leave a Comment
Съдържание и форма
Когато Симеон Сакскобургготски споделя, че трябва да си сменим чипа, изказването предизвиква възмущение и гневни реакции. Когато Георги Ангелов казва, че трябва да си повярваме и да положим усилия, всички благоговеят.
Filed under: Всичко останало, Политика | Leave a Comment
Те не са глупави
Те не са глупави. Имат образователни и научни степени от известни университети по света и у нас. Дипломни и научни ръководители са им били популярни учени в България, хора, които е добре да имат най-малко неутрално мнение за теб. Хора, на които им се очертава светло бъдеще в близката икономическа история на страната.
Те не са глупави. Адаптивни са, съобразяват нещата. Разсъждават. Въпреки че разсъждаването може би не е съвсем същото като мисленето. Но са доста иновативни в доказването на тези, в оборването на аргументи, в даването на правилни отговори.
Те не са глупави. Те са професионалисти. Сериозни хора. Знаят, че с някои неща не е уместно да се правят шеги. С някои неща те просто не могат да се шегуват.
Те не са глупави. Всеки ден спасяват страната. Или поне икономиката й. От лошите. От самозабравилите се. От тези, които искат конкретни отговори. И най-вече от тези, които си позволяват да критикуват. Взимат от съня си, от живота си. Нима не виждаш колко е важно всичко?
Те не са глупави. Те са бъдещето на страната. Те вярват в това.
Filed under: Всичко останало | Leave a Comment
Що за българин си?!?
За съжаление се връщам към фенската тема от преди почти 2 години.
Ситуацията е следната – имате въпросник с въпроси относно икономическото положение в страната – рискове, перспективи, слаби страни, предприети мерки, адресиращи проблемите и рисковете. Въпросите са коректно зададени, интересни, бих казала важни и смислени. Въпроси, на които взимащите решения за икономическата политика е добре да имат точни отговори, даже и ако не могат да представят кой знае колко добре своите решения пред широката публика. Въпроси, които са зададени от българи, работещи в чуждестранна институция.
Каква е реакцията? „Що за българи са тези? Да задават такива въпроси и да поставят страната в неудобно положение! Чии интереси защитават? Срамота!” Някакво замисляне по въпросите по същество? Не, това са грешните въпроси, ние няма да ги дискутираме. За сметка на това ще обясним как проблеми няма, няма и да има, а ако случайно се появят в незнайно бъдеще, ние сме готови да реагираме. Е, не знаем още съвсем как, но лошото така или иначе няма да ни се случи. Ние сме различни.
В тази връзка, не очаквам скоро правителството да започне да се държи адекватно по икономическите (а и правни и социални) въпроси.
Filed under: Политика | Leave a Comment
Новината на деня
Искаше ми се след вчерашния ми пост днес да разкажа нещо разведряващо, но уви, реалността е по-силна от мен. Днес правителството уволни директора на Националния статистически институт. Официалната причина е неспазване на задълженията. Преди малко гледах по новините на Канал 1 пресконференцията на Станишев, на която той обясняваше какво е прегрешил човека. Цитирам по памет – „Разбираме за новите статистически данни от медиите, статистиката не се съобщава първо на правителството, как може така да водим политика и да взимаме решения.“ След това министър-председателя даде пример който не разбрах – или НСИ преди три години не е съобщило изрично на правителството, че прави ревизия на стари данни за БВП и правителството разбира сега (?!?!?!?!?!?) или НСИ не е казало изрично на правителството, че ревизията на данните засяга последните три години. И поради това, че националната статистика не съобщава първо на правителството какви са статистическите резултати, нейният директор е уволнен. Признавам, не съм чела Закона за статистиката, но силно се съмнявам там да има изискване данните да се подават първо на изпълнителната власт. Логичният въпрос при такива мотиви е дали обществото ще научава какви са статистическите резултати, ако те не съвпадат с желанията на правителството? Другият въпрос е защо все пак е бил уволнен човекът? Ще е добре правителството да хвърли светлина по случая, ако не иска да дискредитира резултата от работата на НСИ.
Най-неприятното е, че отново трябва да разчитаме на европейски институции. Какво имам предвид? Различните статистически показатели се произвеждат по утвърдени на световно ниво принципи и методологии. Тъй като сме част от ЕС, Евростат упражнява един вид наблюдение как се събира информацията и дали се обработва в съответствие с тези методологии. Така от една страна има сравнимост на данните между страните, а от друга се гарантира, че няма някой напорист управленец да се заиграе с данните в желанието си да покаже ниска инфлация и висок растеж. Следователно, ако в близко бъдеще се установи, че НСИ е променила „леко“ някоя ключова методология (например на инфлацията) или изчезнат последните данни за България от страницата на Евростат, ще трябва да се замислим какви данни всъщност гледаме.
Filed under: Политика | 7 Comments
Преди и сега
Книгата, която чета сега е Тайните фалити на комунизма на Христо Христов, някъде до средата съм. Интересно четиво. За съжаление, колкото повече чета, толкова повече започвам да правя някакви неприятни аналогии с начините, по които и в момента се взимат икономически решения в страната, почти пълната непрозрачност и незачитането на мнение, различно от официалното. Чувството на недосегаемост. Избиването на комплекси. Примерите са от последните дни – подписани стратегически договори с Русия и то така подписани, че остава чувството за неизгодност и неща, свършени набързо. Отделно рекламираната стратегия на Министерството на икономиката и енергетиката за подпомагане на българския износ и обрат на външно-търговската ни позиция. Предвид апокрифността на документа (няма го даже на сайта на министреството), няма да се учудя ако въпросната стратегия се състои единствено от прес-съобщението за нея. Колкото и да рових в интернет не можах да открия текста на нито един от горните документи, което обезсмисля анализа и дискусиите по политиката на правителството. Или липсата на такава.
Filed under: Политика | 3 Comments
